Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и “Лека нощ” навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов, 1885 г.

На 19.10.2007 в 01:50 мин. с Еми станахме родители за втори път. Роди се Калина с тегло 3.500 кг. и 52 см. височина. Майката и бебето се чувстват добре.

Друг вариант за използване на поразено от гръм устройство на Linksys е да смените конфигурацията на портовете. Използвайки DD-WRT или друг thirdparty firmware сте забелязали, че устройството би могло да поддържа vlan. Идеята е единият от LAN портовете да се накара да работи като WAN port. При различните серии на рутера номерацията на портовете е различна( веднъж 1-1, 2-2, 3-3, 4-4 и друг път 1-4, 2-3, 3-2, 4-1) така, че е хубаво да си знаете версията на модела. След като се изясни кой порт от LAN портовете, кой номер е може да се пристъпи към действие. Избирате си първия или последния да ви бъдат превключени като WAN порт и пристъпвате към преконфигуриране. За целта първо в менюто на DD-WRT : Setup > VLANs се размаркира примерно последния четвърти порт и WAN порта след което се дава „Save Settings”. С подръчен ssh клиент се осъществява ssh сесия с устройството и се изпълняват следните команди.

nvram set vlan0posrt=”2 3 4 5*”

nvram set vlan1ports=”0 1″

nvram commit

reboot

След рестарта на устройството вече чрез интерфейса на DD-WRT може да се онфигурират настройките за WAN порта, като такъв ще бъде порт 1 или порт 4 (зависи от версията на рутера). Същата схема с превкючването на портовете може да се използва и при интернет от два доставчика. За повече информация тук.

След като гръмотевица порази WAN порта на Linksys WRT-54G го дадох на ремонт в сервиза на единия от официалните дистрибутори на Linksys у нас. По принцип елеметите се сменят от платката и всичко би трябвало да работи по старо му но при мен ремонта бе със статус „неуспешен”. Както и да е купих си един WRT-54 GL, че спешно ми трябваше и стария остана да чака за бъдещи проекти.

Един от вариантите да си направите Universal Wireless repeater и така да покритете по големи разстояния на радио обхвата. Идеално приложим за малки хотели или по големи къщи. Тъй като при мен бе поразен само WAN порта а радиото и LAN портовете си работеха (макар през тях да бяха поразени 2 дъна) варианта с wireless repeater бе безпроблемно изпълним. За целта е необходимо маршрутизаторът да бъде флашнат с DD-WRT v 24 (това, че е бета или RC да не ви притеснява). Много приятно упътване как да процедирате по нататък е дадено на сайта на DD-WRT.

Напуснах старата си работа преди 2 седмици и веднага започнах на ново място. Като новак събирам впечатления и най-приятното за мен е масовото използване на Linux като desкtop и server операционна система от колегите. Докато в старата ми работа бях като песледния мохикан и единствен използвах Linux то сега забелязвам как хората свободно си говорят за Linux, носят си фанелки с логото на любими дистрибуции, инсталират и компилират open source. Идилия и кеф за душицата ми.

Концерта на Iron Maiden в София не ми хареса. На по слаб концерт може би не бях ходил. Макар, че израстнах с музиката на Iron Maiden и ги слушам някаде от 1985 година смело мога да заявя, че вече не ми харесват. Причините поради които концерта ми се стори слаб са доста, и общо взето всеки който е бил и е останал разочарован би ме разбрал. Имам си мой топ 10 на велики heavy metal концерти издавани на албуми и видео и определено това което видях на 4-ти юни не се вписва общата картинка. Ето го и списъка:

Live After Dead - Iron Maiden
Staying a Life - Accept
World Wide Live - Scorpions
Ready for Boarding -Running Wild
Live Without Sense - Destruction
Decade of Аggression -Slayer
Tokyo Tales - Blind Guardian
Live At Budokan -S.O.D.
From Wishes to Eternity -Nightwish
End of an Era - Nightwish

Наскоро покрай спомените за хубавия концерт на Judas Priest в София попаднах на Rising in the East - Judas Priset 2005 г . Единственото което мога да кажа е, че това е велик концерт и силно го препоръчван на всеки heavy metal фен . Директно го добавям в моят “Топ 10+1″.

От вчера 18.07.2007 вече съм дипломиран инженер, специалност Компютърни системи и технологии. След поредица от инцидентити и промяна изцяло на концепцията на писане на дипломната работа 15 дена преди срока за предаване най-накрая защитих. Защитата не мина блестящо тъй като бе безумие да се говори за Linux и отворен код пред комися която единствено я интересуваше амплитудно честотната характеристика на телефонната слушалка в разработката. Истински фурор настана при въпрос “защо съм приложил RFC1918″. На опита ми да обясня, че това е документа на базата на който трябва да бъде изградена локалната мрежа и, че масово IP адресите биват назовавани с какви ли не грешни термини основните от които “Реално IP” и “Нереално IP” въпреки че в документацията изрично пише public и private. Стана един “велик български учен” и започна да роптае, че било въпрос на ниска култура да обиждам реномирани фирми доставчици на интернет. По принцип доста лесно се паля и просто не знам как се сдържах да не го фрасна с RFC-то по главата да види как са дефинирани локалните мрежи и да ми покаже къде пише нереален адрес. От тук нататък напрежението ескалира и единствено мисълта за предстоящата ми оценка и колегиалност ме възпряха да закопая тотално дипломантите на въпросния “учен” измислил теорема и определение за множество на което дори математиците се учудиха и смяха. Както и да е след доста спорове, викания и обиди изпита свърши, всичките дипломанти защитихме своите работи и в реда на нещата аз бях леко порязан но майната му. Доста дразнещ факт бе, че комисията писаха оценки на работи които само прелистиха и даже не се консултираха с научните ръководители и рецензентите. Тъй като моята защита бе първата в групата се нагледах и на наместване на професорски очила, прозявания и чопления на различни предмети по масата от страна на комисията - признак на “висока” култура дет се вика. Една минута ги чаках да се съсредоточат и да слушат за Linux и отворен код. Накрая не липсваше и култовият въпрос: “ами туй нящо” на windows има ли как да работи? Отговор: “има-дай пари за лицензи”.

Като цяло впечатленията ми от образованието:Трагедия. Малко са преподавателите които се опитаха да ни научат на нещо, да не говорим за талаша от дисциплини които се изучаваха. Върхът на сладоледа бе орязания брой на часовете по коммпютърни мрежи за сметка на два пъти по големия брой часове по икономика.

Пийнете си и вие журналисти и да ви е сладко! “Автори” заглавието dnes.bg

Накратко щетите: един Linksys WRT54G вече е switch, дънна платkа Gigabyte GA-8IPE1000 плюс всичко което е на PCI и AGP по нея(RAM и CPU още не съм ги тествал,) и едно старо PC с P II 300 Mhz, 256 MB RAM, търкалящо дипломната ми работа с Asterisk. Оцеля само един VoIP телефон, и всичко това 30 дена преди защитата на дипломната работа. Случайно преди 3 дена S.M.A.R.T на харда с Linux-a деде, че диска си заминава което ме спасява донякъде със съвсем пресен backup. На печеливщите честито.

Нещо което очаквах с интерес, но за което забравих да пиша. Песента победител от Финландският Idols.