Риболов в Босна и Херцеговина – трета част.

Третия ден на река Рибник бях без фотоапарат, времето бе перфектно но не носих яке и нямаше къде да го сложа. Нивото на реката започна да се нормализира, водата падаше лека по лека но рибата бе доста капризна. Въпреки, че рибите се хранеха активно се стигна до моменти в които се мъчех със всичките си налични модели мухи да вдигна риба но не успявах. Като цяло денят беше по-добър от предния но по слаб от първия. Вечерта решихме да пропуснем предварителния план за риболов на река Плива (местните я наричат – царицата на Европа) поради многото паднали дъждове.

Четвъртия ден прекарахме на река Саница. Много красива и приятна рекичка, със бистра и ледено студена вода. В нея преобладава липана с около 75 %. Таксата за ден е 23 евро, като на първата бензиностанция в селото казахме, че сме дошли на риболов и служителя веднага се обади по телефона на рибочувар. Човека дойде за две минути и ни издаде нужните разрешителни.

Реката много прилича на нашите реки като във вировете в които напипвахме рибите човек можеше да си лови с часове без да сменя мястото. Рибата не бе претенциозна като взимаше както на суха муха така и на нимфа. И тук времето бе капризно. Заваля порой, изви се гръмотевична буря и се наложи да преустановим риболова за час-два. Успях и да си удавя единия фотоапарат докато снимах първата си за деня риба .

Следобед продължихме да ловим, като от време на време дъжда ни принуждаваше да спрем за по една цигара време. Хванаха се доста риби но имаше и доста откачени както и празни засечки. Реката ни показа, че липана е лукава рибка и нещата не стават толкова лесно колкото си мислим дори и да има риба. Успяхме да ловим и от висок бряг от където можехме да наблюдаваме като на длан и самите атаки на рибите.

Последния ден бяхме решили да ловим отново на Рибник. Сутринта още с първото кафе прегледахме нивото на водата по стъпала където имахме маркери дали водата се покачва или спада.

Реката бе просто перфектна. Отбихме се до магазинчето на Блажан – човека който връзва и продава мухи, поговорихме и отидохме да си купим лицензите за деня.

(Магазина на Блажан)

(Офиса на LTG.)

Тъй като явно българската група е направила добро впечатления на местните гидове, хората ни поканиха на състезание като раздадоха и покани които да дадем на приятели. Ето я и самата покана и всеки да се чувства поканен от името на LTG.

Платихме лицензите за последния де и  можеше да започнем риболова. Стартирах с една хубава балканска пъстърва на нимфа.

Последва я и една американска пъстърва. Мястото бе типично като за България тъй като ловях от едни натрошени камъни истърчащи от земята арматурни железа. Явно се подготвя терен за строеж. Риболова потръгна тъй като набарах много американки във вира. Започнах да ги вдигам на суха муха като общо взето стана голяма игра тъй като човек имаше възможност да си тества мухи, куки, техники. Рибите взимаха стръвно като се изстрелваха от дълбочината на вира или изпод камъните. Имах доста откачени риби което доведе до благозвучни пожелания към производители на куки . През това време до мен колегата беше набарал липаните на нимфа и общо взето се видя, че най-накрая риболова потръгна. Настана обед и отидохме да хапнем. Следобеда бе също много успешен, ловихме предимно на нимфа тъй като излезе силен вятър. Прекарахме доста приятни последни часовете на реката а и успяхме да заформим голяма агитка от местните деца, полицай и работници които бурно ръкопляскаха и викаха “БРАВО” на всяка една извадена риба. Направихме много добър риболов за деня.

Прекарахме чудесно една седмица, в приятелска атмосфера и със много риби, шеги и закачки. Видяхме как с една река може да се направи успешен бизнес без да се разрушава природата с бентове, прагове, мини вецове.

Fly fishing BiH 2009 – 1 част

Fly fishing BiH 2009 – 2 част

Риболов в Босна и Херцеговина – втора част.

Прекарахме една много добра седмица на хубави реки и в чудесна компания. Първи впечатления – огромни стоунфлай навсякъде из селото, красива природа и още по красива река.

В Рибник беше пълно с групи мухари от Белгия, Италия, Франция, Швеция и Чехия. С пристигането огледахме участъци от реката за да изградим някаква стратегия за следващите дни. Направи ни впечатление, че водата е много ниска и кристално чиста.
Още първия ден обаче започна да вали, като дъжда не спря сигурно 30 часа. Нещата коренно се променяха буквално с часове и се налагаше бързо да се реагира спрямо ситуацията. Ловихме основно на нимфи със много тънки поводи като накрая успях да закача една много голяма американка. Рибата обаче успя да се освободи от куката а мен чак ме заболя ръката от напъване. Стартирах с прилична балканка, като от същото място извадих и още една по дребна. След което се преместих при единия приятел от групата Ради, да видя как е при него. Някой караше колело – но от карбон. Не след дълго заковах и аз първия си липан.

На втория ден валеше стабилно. Започнахме денят в кафето разглеждайки мухи и чакайки благоприятна прогноза.Заварихме реката с около метър по висока от предния ден. Започнахме с грешно място за риболов и грешна тактика. Изгубихме половин ден докато нещата се изяснят и уцелим правилната муха. Следобеда вече успяхме да хванем риби, но като цяло риболова беше доста труден.

Но дъжда така и не благоволи да спре. Едвам спасих капото, като снимките от деня са само от местата в които отмаряхме тъй като пороя не позволяваше да се вади фотоапарат.

Надвечер времето уж се оправи за час но пораженията от пороя бяха налице. Реката преля и заля даже и ливадите. И пътните знаци бяха подкопани от пороя.

Вечерта следяхме нивото на реката и поставяхме дървени тресчици на стъпалата на ресторанта за маркери показващи ни дали се вдига или пада нивото на водата.

Времето премина премина в градене на стратегии, връзване на мухи в ресторанта в който вечеряхме.

Следва трета част.

Fly fishing BiH 2009 – 1 част

Fly fishing BiH 2009 – 3 част

Риболов в Босна и Херцеговна – първа част.
С група приятели бяхме решили да направим един риболов (fly fishing) в Босна и Херцеговина. Като дестинация се спряхме основно на река Рибник , евентуално река Плива и още една която щяхме да си изберем на място, а рибите които щяхме да ловим бяха липан и пъстърва. Река Рибник е карстова с дължина около 10 км, като участъка в който риболова е разрешен е около 5 километра. Извира в подножието на две планини от голям карстов извор под формата на езеро. Участъка се стопанисва от частната компания “LTG Co” като действат строги правила за риболов и се заплаща дневна такса.
Лови се само на изкуствена муха с куки без контри, с една муха и без утежнение по линията. Забранено е носенето на раници и торби по реката, замърсяването на водата и бреговете. Препоръчително е използването на кепове, както и е желателно рибата ако се снима да се връща възможно най-бързо във водата. Мястото е пример как от една река като нашите карстови реки Панега и Искрецка хората правят стабилен бизнес и пазят природата. Цената на дневния лиценз е 25 евро а за три дни излиза 50 евро. Средно на ден срещахме над 30 риболовци от Франция, Италия, Белгия, Чехия, Швеция и др. по реката всеки заплатил таксата. Повечето къщи са с лице към реката. Дворовете са чисти няма боклуци, инструменти, бидони, каци и варели. За тази цел си имат бараки. Хората там са осъзнали, че опазвайки реката европейците идват плащат лицензи, спят на квартира, хранят се в местните ресторанти, пазаруват от магазините – с две думи оставят не малки суми в евро в селцето Горни Рибник. В момента дори се изгражда нова инфраструктура на селото тъй като догодина са домакин на европейското първенство по улов на пъстървови риби с изкуствена муха. У нас народа осъзна, че може безнаказано да си изхвърли боклука в реката директно през оградата на калния си осран двор, да умори рибата с ток, мрежи или хлорна вар заради едното плюскане и наливане с бира за да може после хубаво да се уригне и да изреве на умряло аджеба колко бил беден, и как едно време колко риба имало в реката.
Като цяло планирането и подготовката за излета ми отне около 3 месеца. В това число слагам и набавянето на качествени материали, връзването на мухи, мачкане на контри където е необходимо, оборудване с консумативи и леки загрявки по нашите изтерзани реки след дългата зима. Тръгнах с около 200 изкуствени мухи за 5 дена.
От към оборудване носих:две въдици (мухарки) – 4 и 5 клас, 3 макари със шнурове, два чифта слънчеви очила (едни даже ги счупих на р. Саница), два броя смазка за сухи мухи, една смазка за потъване на мухи, смазка за шнур, всичко необходимо за риболова, кутийки да си събирам фасовете и два фотоапарата Доста от нещата дублирах да няма после драми ако нещо се счупи или изгуби по реката.

Като облекло: три шапки, дишашто яке, гащеризон, обувки за газене, 4 броя термо чорапи, термо бельо – горнище и долнище, тениски от полиестер, полар – горнище и долнище. Облеклото е един от важните фактори за успешен риболов. Първо заради дъждовете, второ реките там са доста студени. При по проливни дъждове дрехите може и да не изсъхнат за една вечер тъй, че трябва да има какво да се подложи под връхното яке. За всеки случай си носех и импрегнант за гортексови якета. Ако якето или гащеризона текат по добре да не се тръгва. Лично аз съжалявам, че не си купих ново яке за Босна и Херцеговина.

Медикаменти: на кой каквото му се пие и му е най сладко.

Пропуск в екипировката и оборудването би попречил на спокойния и безпроблемен риболов а все пак не са 100 км да се върне човек у дома и да кажеш майната му – другата седмица пак и да си съсипе хубавия излет.

Снимки на региона.

Снимки на река Рибник.


Следва втора част.

Fly fishing BiH 2009 – 2 част

Fly fishing BiH 2009 – 3 част

Честита 2009 година. Нека новата година донесе на всички повече сбъднати мечи. Наздраве.

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и “Лека нощ” навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов, 1885 г.

На 19.10.2007 в 01:50 мин. с Еми станахме родители за втори път. Роди се Калина с тегло 3.500 кг. и 52 см. височина. Майката и бебето се чувстват добре.

Друг вариант за използване на поразено от гръм устройство на Linksys е да смените конфигурацията на портовете. Използвайки DD-WRT или друг thirdparty firmware сте забелязали, че устройството би могло да поддържа vlan. Идеята е единият от LAN портовете да се накара да работи като WAN port. При различните серии на рутера номерацията на портовете е различна( веднъж 1-1, 2-2, 3-3, 4-4 и друг път 1-4, 2-3, 3-2, 4-1) така, че е хубаво да си знаете версията на модела. След като се изясни кой порт от LAN портовете, кой номер е може да се пристъпи към действие. Избирате си първия или последния да ви бъдат превключени като WAN порт и пристъпвате към преконфигуриране. За целта първо в менюто на DD-WRT : Setup > VLANs се размаркира примерно последния четвърти порт и WAN порта след което се дава „Save Settings”. С подръчен ssh клиент се осъществява ssh сесия с устройството и се изпълняват следните команди.

nvram set vlan0posrt=”2 3 4 5*”

nvram set vlan1ports=”0 1″

nvram commit

reboot

След рестарта на устройството вече чрез интерфейса на DD-WRT може да се онфигурират настройките за WAN порта, като такъв ще бъде порт 1 или порт 4 (зависи от версията на рутера). Същата схема с превкючването на портовете може да се използва и при интернет от два доставчика. За повече информация тук.

След като гръмотевица порази WAN порта на Linksys WRT-54G го дадох на ремонт в сервиза на единия от официалните дистрибутори на Linksys у нас. По принцип елеметите се сменят от платката и всичко би трябвало да работи по старо му но при мен ремонта бе със статус „неуспешен”. Както и да е купих си един WRT-54 GL, че спешно ми трябваше и стария остана да чака за бъдещи проекти.

Един от вариантите да си направите Universal Wireless repeater и така да покритете по големи разстояния на радио обхвата. Идеално приложим за малки хотели или по големи къщи. Тъй като при мен бе поразен само WAN порта а радиото и LAN портовете си работеха (макар през тях да бяха поразени 2 дъна) варианта с wireless repeater бе безпроблемно изпълним. За целта е необходимо маршрутизаторът да бъде флашнат с DD-WRT v 24 (това, че е бета или RC да не ви притеснява). Много приятно упътване как да процедирате по нататък е дадено на сайта на DD-WRT.

Напуснах старата си работа преди 2 седмици и веднага започнах на ново място. Като новак събирам впечатления и най-приятното за мен е масовото използване на Linux като desкtop и server операционна система от колегите. Докато в старата ми работа бях като песледния мохикан и единствен използвах Linux то сега забелязвам как хората свободно си говорят за Linux, носят си фанелки с логото на любими дистрибуции, инсталират и компилират open source. Идилия и кеф за душицата ми.